8.09.2009 г., 20:11

Алчен грях

985 0 3

 

                   Алчен грях

 

Черно платно върху лицето си ще сложа,

та дано скрия белега от ножа,

който кълца на парчета

останалата в мен утеха.

 

 

Ще се скрия от света,

та дано всички да разберат,

че срамувам се да живея в това,

което на сила аз руша!

 

 

Не искам да съм част от калта,

в която от алчност давим се!

И не искам да споделям греха,

в който всички сили влагаме!

 

 

А истинският живот скоро ще дойде!

По-беден и печален от всякога преди!

Но вие, бели хора, виновните не бройте!

Вина всеки носи в своите гърди!

 

 

И крием очите си, крием ги от нас самите.

А истината тежка е, но утеха са парите,

за които черна кръв леем по земята

и зад фалшиви истини крием си вината!

 

 

Всички права запазени ©

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • хубаво е
  • И крием очите си, крием ги от нас самите.
    А истината тежка е, но утеха са парите,
    за които черна кръв леем по земята
    и зад фалшиви истини крием си вината!

    Присъединявам се с 2 ръце към предишното мнение,много смисъл вложен особено в последните редове-поздравления и от мен също!
  • Прекрасно, харсва ми как си го написал, много истина в последните редове...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...