29.10.2011 г., 0:21

Алегории

944 0 0

Описах всичко.
Всеки един момент,
всяка една емоция
и най-важното остана за края.
Полето на истината…
Открих това, което търсех,
но не там, където исках…
Открих го на другия бряг,
в старото гробище…
Там, където мислех, че няма да се върна.
Обзета от страх и несигурност,
объркана, но все още разумна.
И сега чакам
и ще чакам,
докато не падне мъгла над града.
Проклета наивност, виж какво направи!
Статуя, монумент, обгърнат с твоя плащ.
Корабът обърна своята посока,
вятърът разду платната му
и остави цветето да вехне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...