Oct 29, 2011, 12:21 AM

Алегории

941 0 0

Описах всичко.
Всеки един момент,
всяка една емоция
и най-важното остана за края.
Полето на истината…
Открих това, което търсех,
но не там, където исках…
Открих го на другия бряг,
в старото гробище…
Там, където мислех, че няма да се върна.
Обзета от страх и несигурност,
объркана, но все още разумна.
И сега чакам
и ще чакам,
докато не падне мъгла над града.
Проклета наивност, виж какво направи!
Статуя, монумент, обгърнат с твоя плащ.
Корабът обърна своята посока,
вятърът разду платната му
и остави цветето да вехне.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...