26.11.2014 г., 22:04 ч.

Алегро Виваче 

  Поезия » Друга
641 0 8

 

 

                         На С

 

Навярно вече нещо е започнало.

Навярно е добре да помълчим.

Притихнала е тази есенна безоблачност

в усмихнатите небеса на твоите очи.

 

Но вяла е без теб душата на градината.

Не се проврях под цветната дъга.

Бродира екот в марша на годините

премръзнала камбана от тъга.

 

И някак много странно са гримирани

принцесите от звездния дует.

Но скаран съм с поредното умиране. –

Аз нямам време; твърде съм зает.

 

И може би приключват тук заблудите.

Посях си вятър, може би – мъгла.

От тъмните оскъдици в нощта на лудите

най-тъмната оскъдица застлах.

 

Безименни са вечните трасета на годините.

Белеят есенно миражи от слана.

Но трудните маршрути вече са изминати

И има там  в тунела светлина.

 

 

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??