Алегро Виваче
На С
Навярно вече нещо е започнало.
Навярно е добре да помълчим.
Притихнала е тази есенна безоблачност
в усмихнатите небеса на твоите очи.
Но вяла е без теб душата на градината.
Не се проврях под цветната дъга.
Бродира екот в марша на годините
премръзнала камбана от тъга.
И някак много странно са гримирани
принцесите от звездния дует.
Но скаран съм с поредното умиране. –
Аз нямам време; твърде съм зает.
И може би приключват тук заблудите.
Посях си вятър, може би – мъгла.
От тъмните оскъдици в нощта на лудите
най-тъмната оскъдица застлах.
Безименни са вечните трасета на годините.
Белеят есенно миражи от слана.
Но трудните маршрути вече са изминати
И има там в тунела светлина.
© Ради Стефанов Р All rights reserved.
