Преди години бях пред прага,

на моята персийска експедиция –

мечтаех за геройска слава,

за подвизи и за величие.

Могъща Тракия тогава,

лежеше вече покорена

в нозете ми изпепелена –

от огън и от меч сразена.

Пред гроба на Ахил застанах,

възторжен, млад и устремен,

и се заклех - понеже страдах,

че той е по-велик от мен -

в живота ми синът Пелеев,

да бъде водеща звезда...

Въобразих си, че за лаври,

войските си ще поведа,

срещу персийската държава,

на Дарий III-ти Кодоман –

войната беше доста здрава,

посрещнаха ни с люта бран.

Но мисля си, че не останах,

на своя идеал длъжник –

при Херонея гърците ги смазах,

а персите погазих край Граник.

Разпръснах племената на Хиркания

и Дрангиана в Азия “разбих”,

а после след Бактирия, Гедросия –

преминах Инд и продължих,

отвъд в страните непознати...

Но нямах време да се спра -

от Суса вест ми се изпрати -

възстания се върнах, да громя.

Да. Битките не бяха лесни,

ала за на’ще прадеди,

от Омира възпети в песни -

с достойнство кичехме глави.

Но, други бяха времената...

Днес преценявам стратегически –

подбудите ми за войната,

са от причини политически.

Налагаше се Тракия да падне

за да е сигурен тилът,

на Македония –

не ден до пладне -

понеже гърците си “точеха зъбът”.

По същата причина и морето,

(Егейско),  чак до Босфора завзех,

а по-нататък Хелеспонта

и Персия, и другите подех.

Ръката сложих на Египет

и Мала  Азия пребродих в шир,

ала душа ми вече с трепет,

жадува за спокойствие и мир.

Морета кръв войниците проляха

и болни, изтощени са сега –

земите ми така се разпростряха,

а трябва някак да ги защитя.

Женитба със бактрийската принцеса,

(Роксана), май ще трябва да направя,

а после с тържество и меса,

фиктивен да оставя царя.

Това е тъй необходимо,

но моите бойци ще се вълнуват –

ще трябва сигурно pro primo,

Филот да наредя, да арестуват!

Макар, че с Калистон и Парменион,

е той сред най-добрите ми приятели,

ще скочи първи – май и тримата,

ще се превърнат във предатели!

Ех, тежки времена настанаха!

Но, изход няма друг и затова,

ще трябва да забравя, че помагаха

с усърдие в държавните дела!

Налага се глави да падат!

Но, бунт избухне ли – в преврат,

ще се превърне и пропадат,

делата ми на този свят.

Да създадеш империя е лесно,

когато има предпоставки

и масите това желаят –

тълпите имат чувства гадки,

не искат да ги обуздаят.

Но, овладееш ли момента,

посока ли покажеш пръв,

за теб е тесен континента –

в световен се превръщаш лъв.

А тук, започват трудностите тежки –

лавина сред народитте с кипеж,

щом предизвикаш в страстите човешки,

търкаля се...Не можеш да я спреш!

Така, че в интереса на Велика

и славна Македония сега,

принуден съм да водя политика,

на вечно непрекъсваща война.

Изисква се и да търпя разкоша,

на моето величие и мощ...

Тя, славата е малко лоша -

краде съня ми всяка нощ!

Разбира се нещата са такива,

че имат свойте хубави страни –

наскоро обявих във Тива,

че вземам три принцеси за жени.

Царе васали ми ги пращат...

На изток имат хубави неща -

редовно данъци си плащат

в богатство тъне моята хазна.

С авторитет голям се ползвам,

почти по цялата Земя...

Дали пък, да не се възползвам -

за Бог да се провъзглася?

Това е нелогично, но разумно –

народите са в политическо безпътство...

Ще се смирят. И с радост, бурно,

ще аплодират всяко мое безразсъдство.

Умът човешки, туй го повелява –

приспособиш ли се, ще преживееш.

В живота всяка врява отминава –

превий се! За да оцелееш.