Алфа-Омега
Разкъсват се моменти,
малки, непотребни,
в сърцето ми внедрени...
Хвърчат парченца,
ръбести, остри,
от пълнолуния мостри...
Аромат... парфюм,
каталог...
Всяка сеитба на чувства
беше залог...
Кръстосват се шпаги,
дълги, мисловни,
срязват ума ми.
Сънища стари,
копнежи любовни
люлеят гласа ми,
като струна,
като арфа...
Заспивам. Омега.
Събуждам се. Алфа.
октомври 2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
Сега ще ми е усмихнат иначе облачния училищен следобед... 