5 nov 2008, 10:00

Алфа-Омега

  Poesía
839 0 9

Разкъсват се моменти,

малки, непотребни,

в сърцето ми внедрени...

Хвърчат парченца,

ръбести, остри,

от пълнолуния мостри...

Аромат... парфюм,

каталог...

Всяка сеитба на чувства

беше залог...

 

 

Кръстосват се шпаги,

дълги, мисловни,

срязват ума ми.

Сънища стари,

копнежи любовни

люлеят гласа ми,

като струна,

като арфа...

Заспивам. Омега.

Събуждам се. Алфа.

 

октомври 2008 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...