Разкъсват се моменти,
малки, непотребни,
в сърцето ми внедрени...
Хвърчат парченца,
ръбести, остри,
от пълнолуния мостри...
Аромат... парфюм,
каталог...
Всяка сеитба на чувства
беше залог...
Кръстосват се шпаги,
дълги, мисловни,
срязват ума ми.
Сънища стари,
копнежи любовни
люлеят гласа ми,
като струна,
като арфа...
Заспивам. Омега.
Събуждам се. Алфа.
октомври 2008
© Катя Todos los derechos reservados