Nov 5, 2008, 10:00 AM

Алфа-Омега

  Poetry
838 0 9

Разкъсват се моменти,

малки, непотребни,

в сърцето ми внедрени...

Хвърчат парченца,

ръбести, остри,

от пълнолуния мостри...

Аромат... парфюм,

каталог...

Всяка сеитба на чувства

беше залог...

 

 

Кръстосват се шпаги,

дълги, мисловни,

срязват ума ми.

Сънища стари,

копнежи любовни

люлеят гласа ми,

като струна,

като арфа...

Заспивам. Омега.

Събуждам се. Алфа.

 

октомври 2008 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...