Алгоритъм за сбогуване

17.05.2017 г., 6:36 ч.

Поезия » Любовна

645 0 1

- Тихо... – рече той.
На тебе са ти непотребни тези истини.
Как кротко скланял съм глава пред теб,
и колко силно удряха очите ти.

- Не ме докосвай... – ми прошепна той.

Твоите пръсти птичи са куршуми.
Безпощадно забиват се в мен
и няма после коя да ги изтръгне.

- Не ме поисквай... – каза го с очи.
Твоите копнежи тъй тежки са окови.
И видях го как по пътя продължи,
а оковите му...
бяха вече мои.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.