- Тихо... – рече той.
На тебе са ти непотребни тези истини.
Как кротко скланял съм глава пред теб,
и колко силно удряха очите ти.
- Не ме докосвай... – ми прошепна той.
Твоите пръсти птичи са куршуми.
Безпощадно забиват се в мен
и няма после коя да ги изтръгне.
- Не ме поисквай... – каза го с очи.
Твоите копнежи тъй тежки са окови.
И видях го как по пътя продължи,
а оковите му... ...