1.08.2018 г., 8:52

Алхимия

468 0 0

Огънят ми твой е!
Твоят – мой!...
Ти си моята стихия,
аз пък – твоята!...
Въздух и вода,
глътки светлина,
шепот и мълва,
крехка тишина!...
Не съм очаквал друго.
Освен да си във мен,
както аз във тебе!...
И как да са страните
на една монета златна?...
Топя се в огъня ти,
ти – във моя!...
Ще сме споени,
както никога преди!
Божествена алхимия е!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Филипов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...