Алхимия на съмнението
Съмнявам се в хитростта на влаковете,
в траверсите на изрисуваното щастие,
в семафора на споделените илюзии,
в гарата на крайното невежество,
в предсказанието за плахите безпътици,
в обесените върху погледа си пътници,
в протритата от птичите сълзи камбана,
в оприличеното на точка безпосочно разкаяние,
в маршовете наум,
предвождащи затихнали паради,
безпомощно опипали петите ни
през ципестия мозъчен паваж на цветовата липса,
в тапетите от полусенки на пияни от любов светулки,
в храма от бадемова черупка,
приютил страха девичи при рождението,
в прогледналите устни на художника,
оприличил луната със своята замлъкнала палитра,
в сеното от коприва,бавно сенките преглъщало,
в говорещите с Бога женски гриви,
в смеха на маската прикрила с безпарични шепи съвестта,
в турнира на ранените ни тайни,
в раздаването на тиктакащи до аневризъм кредити душевни...
Съмнявам се в необята
на свития - до троха покорност - свят покой.
Съмнявам се в семето набъбнало
на времето под патината,
разорана с изгладнелите от страст нокти.
Съмнявам се в измамната утеха при скутната извивка
на скучната без бреговете си вода.
Съмнявам се в пустошта уханна
на цъфналите до решетки разсъждения.
Съмнявам се в клепачите притворени
на вкусната абстрактна голота.
Съмнявам се в гънката на Нещото,
полегнало до алхимичната ми краткотрайност...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милко Христов Всички права запазени
