18.07.2007 г., 15:50

Алкохолна самота

1K 0 4
Отпивам от чашата с вино поредната глътка,
мислейки за теб и твоята последна прегръдка.
От очите ми капят горчиви сълзи,
но не за теб, а за това, че в мислите ми още си.
Всеки път, когато видя твоето лице,
сърцето ми разчупва се на две.
Непрестанно наливам още и още,
но отново в мойте сънища до мен си нощем.
Боли, защото това се случва само във съня
и ти изчезваш с появяването на деня.
Посрещам изгрева отново с поредната чаша,
нямам сили дори да заплача.
Спомените ми със теб изгарят моята душа,
до мен те няма и огънят усилва се сега.
Искам да удавя болката, до скоро непозната,
страдам, търся те сега, бягайки от самотата.
Питам се какво да направя,
за да мога теб и миналото да забравя.
И колко още трябва да изпия,
за да мога от мислите си аз да те изтрия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжно стихче..но определено много ми хареса.Горе главата!!!
  • След момче и рейс не тичаи...почакай и ще доиде друг.....колко още ще ги смениш....не се впрягаи толкова за всеки....
  • Във виното утеха не ще намериш ти,по скоро сили в себеси намери и живота си напред с гордо вдигната глава продължи!!!
    Хубав стих,браво Силвия!!!
  • На тая възраст друго освен фанта не ти се полага
    И ново гадже всяка седмица - най-добрият лек е, вярвай ми

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...