18 jul 2007, 15:50

Алкохолна самота

  Poesía
1K 0 4
Отпивам от чашата с вино поредната глътка,
мислейки за теб и твоята последна прегръдка.
От очите ми капят горчиви сълзи,
но не за теб, а за това, че в мислите ми още си.
Всеки път, когато видя твоето лице,
сърцето ми разчупва се на две.
Непрестанно наливам още и още,
но отново в мойте сънища до мен си нощем.
Боли, защото това се случва само във съня
и ти изчезваш с появяването на деня.
Посрещам изгрева отново с поредната чаша,
нямам сили дори да заплача.
Спомените ми със теб изгарят моята душа,
до мен те няма и огънят усилва се сега.
Искам да удавя болката, до скоро непозната,
страдам, търся те сега, бягайки от самотата.
Питам се какво да направя,
за да мога теб и миналото да забравя.
И колко още трябва да изпия,
за да мога от мислите си аз да те изтрия.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжно стихче..но определено много ми хареса.Горе главата!!!
  • След момче и рейс не тичаи...почакай и ще доиде друг.....колко още ще ги смениш....не се впрягаи толкова за всеки....
  • Във виното утеха не ще намериш ти,по скоро сили в себеси намери и живота си напред с гордо вдигната глава продължи!!!
    Хубав стих,браво Силвия!!!
  • На тая възраст друго освен фанта не ти се полага
    И ново гадже всяка седмица - най-добрият лек е, вярвай ми

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...