18 июл. 2007 г., 15:50

Алкохолна самота 

  Поэзия
720 0 4
Отпивам от чашата с вино поредната глътка,
мислейки за теб и твоята последна прегръдка.
От очите ми капят горчиви сълзи,
но не за теб, а за това, че в мислите ми още си.
Всеки път, когато видя твоето лице,
сърцето ми разчупва се на две.
Непрестанно наливам още и още,
но отново в мойте сънища до мен си нощем.
Боли, защото това се случва само във съня
и ти изчезваш с появяването на деня.
Посрещам изгрева отново с поредната чаша,
нямам сили дори да заплача.
Спомените ми със теб изгарят моята душа,
до мен те няма и огънят усилва се сега.
Искам да удавя болката, до скоро непозната,
страдам, търся те сега, бягайки от самотата.
Питам се какво да направя,
за да мога теб и миналото да забравя.
И колко още трябва да изпия,
за да мога от мислите си аз да те изтрия.

© Кики Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тъжно стихче..но определено много ми хареса.Горе главата!!!
  • След момче и рейс не тичаи...почакай и ще доиде друг.....колко още ще ги смениш....не се впрягаи толкова за всеки....
  • Във виното утеха не ще намериш ти,по скоро сили в себеси намери и живота си напред с гордо вдигната глава продължи!!!
    Хубав стих,браво Силвия!!!
  • На тая възраст друго освен фанта не ти се полага
    И ново гадже всяка седмица - най-добрият лек е, вярвай ми
Предложения
: ??:??