Алкохолно стихотворение
Стограмката ми днеска се проби.
Шишето ще е мярката ми вече.
Изтекоха ми всичките мечти
и на безмерие съм си обречен.
От принципите свои се лиших
да си дозирам точно питието.
От употреба взе, че се проби...
Дано да издържи поне шишето!
Ще си го пълня всеки Божи ден
и ще тъжа за счупената стотка,
че мъката заседнала е в мен,
гори ме, като недопита водка.
Който съпричастен е с това,
вместо цветя, бутилки да ми носи.
Възпитан съм... Дано се утеша...
Е, хайде, давайте и без въпроси!
Шишето ще е мярката ми вече.
Изтекоха ми всичките мечти
и на безмерие съм си обречен.
От принципите свои се лиших
да си дозирам точно питието.
От употреба взе, че се проби...
Дано да издържи поне шишето!
Ще си го пълня всеки Божи ден
и ще тъжа за счупената стотка,
че мъката заседнала е в мен,
гори ме, като недопита водка.
Който съпричастен е с това,
вместо цветя, бутилки да ми носи.
Възпитан съм... Дано се утеша...
Е, хайде, давайте и без въпроси!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
