28.09.2023 г., 9:08

Алтернатива

359 0 1

 

                      А Л Т Е Р Н А Т И В А

 

На времето имаше звънци по входовете на блоковете,

днес звъним от джобните си компютри

и всички бяха онлайн,демек работеха,

а сега с един случай право в джаза ще ви набутам.

 

Застава пред таблото със звънците на един вход

младеж креативен,с иронична закачка в очичките

с ръст нагоре изтеглен и рейтинг културен, висок

и най-безцеремонно натиска ги всичките...

 

По всички балкони цъфват представители

на апартаментите от всички етажи.

-Кой от вас Димитър Георгиев се казва? -

нашият човек от долу пита ги важно.

 

От последният среден балкон глас мощно гърми...

-Аз съм когото търсиш, казвай! -

-С обявата във вестника дето си я скроил,

трудът си си хвърлил напразно.-

 

-Защо мислиш така бе, приятел? -

-Няма моторът ти да купувам и няма пари да ти давам.-

-Ах,твойта мама да... нещастна.

Ах,ти...изчадие Долно, Адово...

 

Ей сега долу кът сляза,

пред очите ти милиони звезди ще затанцуват!-

Но пред всички заканата му останала си напразна,

бързо нашият вдигнал платната и мигом отплавал...

 

Само,че след трийсет минути отново

звънците пак вдигат тревога...

С мисъл оригинална, свежа и нова

нашето момче е отново долу на входа.

 

Същата картина пак се повтаря,

на всички става им интересно.

Нашият пак е без нагласа,да преговаря,

а само пита:-Мама тук ли да доведа или да ти оставя адреса?-

 

22.09.2023г.грСвищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...