А Л Т Е Р Н А Т И В А

На времето имаше звънци по входовете на блоковете,

днес звъним от джобните си компютри

и всички бяха онлайн,демек работеха,

а сега с един случай право в джаза ще ви набутам.

Застава пред таблото със звънците на един вход

младеж креативен,с иронична закачка в очичките

с ръст нагоре изтеглен и рейтинг културен, висок

и най-безцеремонно натиска ги всичките...

По всички балкони цъфват представители

на апартаментите от всички етажи.

-Кой от вас Димитър Георгиев се казва? -

нашият човек от долу пита ги важно.

От последният среден балкон глас мощно гърми...

-Аз съм когото търсиш, казвай! -

-С обявата във вестника дето си я скроил,

трудът си си хвърлил напразно.-

-Защо мислиш така бе, приятел? -

-Няма моторът ти да купувам и няма пари да ти давам.-

-Ах,твойта мама да... нещастна.

Ах,ти...изчадие Долно, Адово...

Ей сега долу кът сляза,

пред очите ти милиони звезди ще затанцуват!-

Но пред всички заканата му останала си напразна,

бързо нашият вдигнал платната и мигом отплавал...

Само,че след трийсет минути отново

звънците пак вдигат тревога...

С мисъл оригинална, свежа и нова

нашето момче е отново долу на входа.

Същата картина пак се повтаря,

на всички става им интересно.

Нашият пак е без нагласа,да преговаря,

а само пита:-Мама тук ли да доведа или да ти оставя адреса?-

22.09.2023г.грСвищов