Амбивалентно
Тя е толкова силна, безмълвно,
ти не виждаш във общия мрак.
Тя приема обиди бездънно
и работи до късно, на крак.
После тича и у дома пепеляши,
куп домашни изчита за час,
сякаш нищо не ще я уплаши,
дава себе си цяла, на вас.
И играе с детето на дама
сякаш дамата в нея не спи.
Едва чува: „Обичам те, мамо!”,
но осмислят се нейните дни.
Нощем тайно въздиша и трие
морскосините влажни очи,
все опитва така да прикрие
тежестта дето вляво гори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Станоева Всички права запазени
