Тя е толкова силна, безмълвно,
ти не виждаш във общия мрак.
Тя приема обиди бездънно
и работи до късно, на крак.
После тича и у дома пепеляши,
куп домашни изчита за час,
сякаш нищо не ще я уплаши,
дава себе си цяла, на вас.
И играе с детето на дама
сякаш дамата в нея не спи.
Едва чува: „Обичам те, мамо!”,
но осмислят се нейните дни.
Нощем тайно въздиша и трие
морскосините влажни очи,
все опитва така да прикрие
тежестта дето вляво гори.
© Анна Станоева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
