Тя е толкова силна, безмълвно,
ти не виждаш във общия мрак.
Тя приема обиди бездънно
и работи до късно, на крак.
После тича и у дома пепеляши,
куп домашни изчита за час,
сякаш нищо не ще я уплаши,
дава себе си цяла, на вас.
И играе с детето на дама
сякаш дамата в нея не спи.
Едва чува: „Обичам те, мамо!”,
но осмислят се нейните дни.
Нощем тайно въздиша и трие
морскосините влажни очи,
все опитва така да прикрие
тежестта дето вляво гори.
© Анна Станоева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
