27.11.2016 г., 22:56

Ами, ако ти подаря живота си?...

592 3 2

 

Мога ли да ти подаря любовта си,

но не само с плюшени мечета, писма и цветя?

Ами, ако вече те нося в себе си,

а ти още не си се влюбил в мен...?

 

Естествено, че мога, макар и както го мога...

Защо ме питаш, знаеш че си това, което мечтая...?

Ти си сърцето, което обичам най-много...

и за теб правя всичко и няма невъзможни неща...

 

И все още ме питаш тези всички неща,

толкова много ти харесва да говориш...

Ами, ако ме направиш твой господар и роб?

Ами, ако ме направиш твоя затвор и свобода?

 

Ами, ако аз ти подаря мечтите си?

За да те превърна в най-скъпото за мен...

И най-безценно... най-безкрайното...

но ти вече си най истинското...

 

Ами ако ти подаря небето си?

Ами, ако ти подаря живота си?

Замълчи най-накрая, прегърни ме...

И да забравим за всичко останало...

 

Повече ти харесва да показваш

любовта си, вършейки лудории,

луди, луди дела, знам...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лола Лалето Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ами, ако...? Луда, луда любов! Хареса ми!
  • При любовта от значение е само любовта. И въпроси, отговори, думи са излишни, освен две от тях. "Обичам те" - никога не са излишни, ако са подплатени с дела. Интересни образи, конструкция чрез въпроси и дълбоко стихотворение. Хареса ми много!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...