Ами, ако ти подаря живота си?...
Мога ли да ти подаря любовта си,
но не само с плюшени мечета, писма и цветя?
Ами, ако вече те нося в себе си,
а ти още не си се влюбил в мен...?
Естествено, че мога, макар и както го мога...
Защо ме питаш, знаеш че си това, което мечтая...?
Ти си сърцето, което обичам най-много...
и за теб правя всичко и няма невъзможни неща...
И все още ме питаш тези всички неща,
толкова много ти харесва да говориш...
Ами, ако ме направиш твой господар и роб?
Ами, ако ме направиш твоя затвор и свобода?
Ами, ако аз ти подаря мечтите си?
За да те превърна в най-скъпото за мен...
И най-безценно... най-безкрайното...
но ти вече си най истинското...
Ами ако ти подаря небето си?
Ами, ако ти подаря живота си?
Замълчи най-накрая, прегърни ме...
И да забравим за всичко останало...
Повече ти харесва да показваш
любовта си, вършейки лудории,
луди, луди дела, знам...
© Лола Лалето All rights reserved.
