28.01.2018 г., 19:13

Ами аз?

1.1K 1 0

Вятърът гали косата ми,
и кожата ми изстива. 
Небето започва да плаче,
и дъждат мокри цялото ми тяло.
Не усещам тялото си,
защото вече е студено.
Сълзите ми започват капят ,
по лицето,а сърцето ми да ме боли.
Но,не мен не ме интересува това.
Интересува ме само твоята болка.
Затова забравям за себе си ,
и се пресягам да те хвана.
А мен кой ще ме спаси ?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Гачкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...