Вятърът гали косата ми,
и кожата ми изстива.
Небето започва да плаче,
и дъждат мокри цялото ми тяло.
Не усещам тялото си,
защото вече е студено.
Сълзите ми започват капят ,
по лицето,а сърцето ми да ме боли.
Но,не мен не ме интересува това.
Интересува ме само твоята болка.
Затова забравям за себе си ,
и се пресягам да те хвана.
А мен кой ще ме спаси ?
© Ива Гачкова Всички права запазени