Аналогия на любовта
583
0
0
Мъничко любов ми дай.
Само малко подари ми.
Дори най-истинската е, знай,
тъй рядко необратима.
След ласката първична ще дойде
тихичката, плаха самота.
В ухото ми ще каже "той е"
и ще тръгне, оставила тъга.
След самотата идва пък забрава,
забравила прошепнати злини.
Злини, които често си остават
повод за разбитите души.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
