18.06.2015 г., 23:24 ч.

Аналогия на любовта 

  Поезия » Любовна
393 0 0

Мъничко любов ми дай.
Само малко подари ми.
Дори най-истинската е, знай,
тъй рядко необратима.

 

След ласката първична ще дойде
тихичката, плаха самота.
В ухото ми ще каже "той е"
и ще тръгне, оставила тъга.

 

След самотата идва пък забрава,
забравила прошепнати злини.
Злини, които често си остават
повод за разбитите души.

© Ал Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??