Мъничко любов ми дай.
Само малко подари ми.
Дори най-истинската е, знай,
тъй рядко необратима.
След ласката първична ще дойде
тихичката, плаха самота.
В ухото ми ще каже "той е"
и ще тръгне, оставила тъга.
След самотата идва пък забрава,
забравила прошепнати злини.
Злини, които често си остават
повод за разбитите души.