17.08.2007 г., 18:45

Анархистично

727 0 5
 

Привечер окъселите си мисли
загрижено прибирам във килера.
С разкрачен почерк пиша - "До премисляне"
и ги подреждам там, до мислите от вчера.
А после, без наивници-въпроси
спокойно със душите си вечерям,
обслужвам сносно маниери боси,
превързвам съвестите им разстреляни.
Накрая им настройвам телевизора,
с екрана съчинения да сричат,
да мъркат котешки, с присвити ириси
и да пресмятат колко ги обичам
Но някой ден, навярно ще объркам,
душите си ще скрия във килера.
С мисли невъзможни ще осъмна
и... мъртва сутринта ще ме намерят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Добрева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...