Привечер окъселите си мисли
загрижено прибирам във килера.
С разкрачен почерк пиша - "До премисляне"
и ги подреждам там, до мислите от вчера.
А после, без наивници-въпроси
спокойно със душите си вечерям,
обслужвам сносно маниери боси,
превързвам съвестите им разстреляни.
Накрая им настройвам телевизора,
с екрана съчинения да сричат,
да мъркат котешки, с присвити ириси
и да пресмятат колко ги обичам ...