18.04.2008 г., 19:12

Андрогин

822 0 0

Ангелски красива,

плахо се промъкваш

в моя сън.

В моята стая,

гостоприемно приветлива,

на масата каня те аз.

Порция спагети с месо

и доматен сос,

червен като кръв.

Блуждая бавно с ръка,

срещам твоята длан

и пръстите ни се преплитат.

Политаме като ангели.

Свистят куршуми,

отново съм черният Ерик,

главатарят на бандата,

а кобурите на моите хора

са белязани със символа на Овен.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стършел Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...