30.10.2009 г., 9:42

Ангар, поета

802 0 7
Както си вървях, едни хлапета,
ми извикаха: “Ангар поета!”

- Ах! – извиках. - Само да ви хвана!
Ще ви вкарам всички във капана!
И, ако не ви набия сам,
на полицията ще ви дам!

И веднага още две хлапета
се развикаха: “Ангар поета!”

- Я млъкнете! Един прът ще грабна
и със него като ви нападна!

И веднага още две хлапета
викнаха: “Ангар, Ангар поета!”

- Във училището ще ви кажа!
На директора – да ви накаже! -
изругах и хукнах подир тях!

Те пък се разбягаха със смях
и крещят от всичките кюшета:
“Гледайте Ангар! Ангар, поета!”
---
Критиката мен не ме признава,
ала вече имам свойта слава:
и в Кратунци всичките хлапета,
знаят че съм аз “Ангар, поета”!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, Ангар, прав си. Първо хлапетата ще те признаят за един голям детски поет.
  • да знам я тази история,ама аз съм на 17, така че и за хлапе мога да мина :D още повече, че изглеждам по - малка :d
  • Жарава, Ирена, Андромаха, Морела, Ракина, Юлиана и Лилия - и вие ли ще ме наричате "поет"! Вие не сте хлапета!
    Признавам, че идеята за това стихотворение не е моя оригинална /ако някой случайно не знае де, предполагам че повечето го знаят/. Някога, още в древността, някакъв учен много искал да го наричат професор. И един мъдрец му казал: "Утре излез до пазара, а аз ще кажа на хлапетата да ти извикат: "Професоре! Професоре!" А ти започни да ги ругаеш и гониш!"
    И така на човека му лепнали прякора "Прафесора!"
  • Правилно, поет си!
  • Щом и хлапетата са те признали, значи си добър поет. ПОЗДРАВ и от мен!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...