30 oct 2009, 9:42

Ангар, поета

799 0 7
Както си вървях, едни хлапета,
ми извикаха: “Ангар поета!”

- Ах! – извиках. - Само да ви хвана!
Ще ви вкарам всички във капана!
И, ако не ви набия сам,
на полицията ще ви дам!

И веднага още две хлапета
се развикаха: “Ангар поета!”

- Я млъкнете! Един прът ще грабна
и със него като ви нападна!

И веднага още две хлапета
викнаха: “Ангар, Ангар поета!”

- Във училището ще ви кажа!
На директора – да ви накаже! -
изругах и хукнах подир тях!

Те пък се разбягаха със смях
и крещят от всичките кюшета:
“Гледайте Ангар! Ангар, поета!”
---
Критиката мен не ме признава,
ала вече имам свойта слава:
и в Кратунци всичките хлапета,
знаят че съм аз “Ангар, поета”!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, Ангар, прав си. Първо хлапетата ще те признаят за един голям детски поет.
  • да знам я тази история,ама аз съм на 17, така че и за хлапе мога да мина :D още повече, че изглеждам по - малка :d
  • Жарава, Ирена, Андромаха, Морела, Ракина, Юлиана и Лилия - и вие ли ще ме наричате "поет"! Вие не сте хлапета!
    Признавам, че идеята за това стихотворение не е моя оригинална /ако някой случайно не знае де, предполагам че повечето го знаят/. Някога, още в древността, някакъв учен много искал да го наричат професор. И един мъдрец му казал: "Утре излез до пазара, а аз ще кажа на хлапетата да ти извикат: "Професоре! Професоре!" А ти започни да ги ругаеш и гониш!"
    И така на човека му лепнали прякора "Прафесора!"
  • Правилно, поет си!
  • Щом и хлапетата са те признали, значи си добър поет. ПОЗДРАВ и от мен!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...