30 окт. 2009 г., 09:42

Ангар, поета

806 0 7
Както си вървях, едни хлапета,
ми извикаха: “Ангар поета!”

- Ах! – извиках. - Само да ви хвана!
Ще ви вкарам всички във капана!
И, ако не ви набия сам,
на полицията ще ви дам!

И веднага още две хлапета
се развикаха: “Ангар поета!”

- Я млъкнете! Един прът ще грабна
и със него като ви нападна!

И веднага още две хлапета
викнаха: “Ангар, Ангар поета!”

- Във училището ще ви кажа!
На директора – да ви накаже! -
изругах и хукнах подир тях!

Те пък се разбягаха със смях
и крещят от всичките кюшета:
“Гледайте Ангар! Ангар, поета!”
---
Критиката мен не ме признава,
ала вече имам свойта слава:
и в Кратунци всичките хлапета,
знаят че съм аз “Ангар, поета”!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, Ангар, прав си. Първо хлапетата ще те признаят за един голям детски поет.
  • да знам я тази история,ама аз съм на 17, така че и за хлапе мога да мина :D още повече, че изглеждам по - малка :d
  • Жарава, Ирена, Андромаха, Морела, Ракина, Юлиана и Лилия - и вие ли ще ме наричате "поет"! Вие не сте хлапета!
    Признавам, че идеята за това стихотворение не е моя оригинална /ако някой случайно не знае де, предполагам че повечето го знаят/. Някога, още в древността, някакъв учен много искал да го наричат професор. И един мъдрец му казал: "Утре излез до пазара, а аз ще кажа на хлапетата да ти извикат: "Професоре! Професоре!" А ти започни да ги ругаеш и гониш!"
    И така на човека му лепнали прякора "Прафесора!"
  • Правилно, поет си!
  • Щом и хлапетата са те признали, значи си добър поет. ПОЗДРАВ и от мен!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....