espada (Стефко)
9 31
10.01.2015 г., 17:55 ч.

Ангдем 

  Поезия
706 0 2

Пустош, в мрак потулена. Мъгла.
Тъма, обгърната в лоша миризма.
Тишина навън, взривове в главата,
Роден сред хора, расъл им в краката,
Тъпкан, мачкан, в опити да бива той отказан,
Цял живот, третиран с неприязън,
Ръка подавал, но ръце не хващал,
В замяна ритници и юмруци получавал,
Разочарованието в кожата пълзяло, 
Проправяло си път навътре, където съмнението го яло,
Струвало му се, че демон да му говори, му се привидяло,
Литри кръв се разливали в главата,
Опиянен от злобата, предрешил нещата.
Влязъл в тъмнината без да му е тежко на душата,
Следвал пътя към на хората искрата, който му показвал Самотата,
на хората искрата, готов да им възпламени сърцата.

© Стефко Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Мисана.
  • Пустош, мрак и безнадеждност! Навя ми ги с текста си, Стефане,припомняйки ми настроението от финала на Пеньо Пеневото стихотворение - "Тъжна неделя".
    От друга страна, както е казано от древните - "Най-тъмно е преди разсъмване!"
    Подобни стихотворения са не по-малко важни от знаменитото "Memento mori".

    Поздравявам те за тази импровизация!
Предложения
: ??:??