Ангдем
Пустош, в мрак потулена. Мъгла.
Тъма, обгърната в лоша миризма.
Тишина навън, взривове в главата,
Роден сред хора, расъл им в краката,
Тъпкан, мачкан, в опити да бива той отказан,
Цял живот, третиран с неприязън,
Ръка подавал, но ръце не хващал,
В замяна ритници и юмруци получавал,
Разочарованието в кожата пълзяло,
Проправяло си път навътре, където съмнението го яло,
Струвало му се, че демон да му говори, му се привидяло,
Литри кръв се разливали в главата,
Опиянен от злобата, предрешил нещата.
Влязъл в тъмнината без да му е тежко на душата,
Следвал пътя към на хората искрата, който му показвал Самотата,
на хората искрата, готов да им възпламени сърцата.
© Стефко All rights reserved.
Благодаря, Мисана.
