И ме погледна, и пак почувствах онова.
Онова, което исках с цялата си душа.
Искам прегръдката ти, целувката и пак да докосна ангелските ти крила.
Но трябва да съм далеч от теб... да живея в самота.
Искам да хванеш нежно моята ръка
и да полетим отново в сини небеса.
Обещавам, аз проклятието ще разваля
и пак ще бъда твоята жена.
Знам кои сме, ти си моят ангел, облян в красота,
а аз съм твоята ярка Вечерна Звезда.
© Меги Матева Всички права запазени