18.01.2017 г., 9:25

Ангел

863 0 0

И ме погледна, и пак почувствах онова.
Онова, което исках с цялата си душа.
Искам прегръдката ти, целувката и пак да докосна ангелските ти крила.
Но трябва да съм далеч от теб... да живея в самота.
Искам да хванеш нежно моята ръка
и да полетим отново в сини небеса.
Обещавам, аз проклятието ще разваля
и пак ще бъда твоята жена.
Знам кои сме, ти си моят ангел, облян в красота,
а аз съм твоята ярка Вечерна Звезда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Меги Матева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...