Ангел
Видях го – понесъл чувала,
в контейнера търси надежда.
Душата му, Боже е бяла,
клошар ли е? Ангел изглежда.
Крилата му дрехата крие
и псето го гледа с възхита,
денят му говори на Вие,
а нощем... При Тебе отлита...
Разказва Ти все за деня си,
за гълъбче – смъртно ранено...
Трохички от хляба си ръси,
до твоето десно колено.
А сутрин отново се връща,
при псето с душицата гладна...
Бездомник без име и къща,
крепи небеса – да не паднат...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
