poem_lady (Фери)
46 836
17.11.2010 г., 10:47 ч.

Ангел 

  Поезия » Друга
854 0 8


 Дете ме пита що е слънце.
 - Слънцето грее от небето - обясних.
 - То не грее, ами свети! - каза... и от срам се скрих.

 

Дете ме пита що е огън.
 - Това е пламъчето, дето бавничко топи свещта.
 - Не, това ти е в сърцето, песента на обичта.

 

 Дете ме пита що е сняг.
- Това е форма на водата. Мънички парченца лед.
- Не! Това е просто свят от сладолед.

 

 Пита ме любов какво е.
- Когато ти целунеш мама, а после те целуне тя.
- Не е ли, когато полетиш и стигнеш някоя звезда?
 
 Пита ме небе какво е.
- Това е стъклен похлупак и път към рая.
- Похлупак не може да е път. Наричай го отвор в безкрая!

 

Пита ме какво е щастие.
- Това е лесно. Радост! - казах аз.
- Радост е смехът - ми отговори - Щастието е плач.

 

И разбрах, че не разбирам,

че зная как не знам.

Това дете в съня шептеше,

и не дете - а ангел беше,

летеше към небето и сочеше все там.

© Фери Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??