Ангел
Дете ме пита що е слънце.
- Слънцето грее от небето - обясних.
- То не грее, ами свети! - каза... и от срам се скрих.
Дете ме пита що е огън.
- Това е пламъчето, дето бавничко топи свещта.
- Не, това ти е в сърцето, песента на обичта.
Дете ме пита що е сняг.
- Това е форма на водата. Мънички парченца лед.
- Не! Това е просто свят от сладолед.
Пита ме любов какво е.
- Когато ти целунеш мама, а после те целуне тя.
- Не е ли, когато полетиш и стигнеш някоя звезда?
Пита ме небе какво е.
- Това е стъклен похлупак и път към рая.
- Похлупак не може да е път. Наричай го отвор в безкрая!
Пита ме какво е щастие.
- Това е лесно. Радост! - казах аз.
- Радост е смехът - ми отговори - Щастието е плач.
И разбрах, че не разбирам,
че зная как не знам.
Това дете в съня шептеше,
и не дете - а ангел беше,
летеше към небето и сочеше все там.
© Фери All rights reserved.
