Чува се писък на заблудени души,

виждат се сенки и тъмни мъгли.

Тяло мъртво в гроб студен лежи,

тяло на момиче с неосъществени мечти.

Духът му самотен стои

и в мрака пролива сълзи.

Навярно момчето любимо следи

и за него тъжи.

Всичко било е красиво преди,

докато бедата не ги сполети.

Обичали са се, нали?

Никой за това не спори.

Един ден момичето красиво

улицата прекосило

и там я срещнала смъртта,

погубила нейната душа.

За жалост това бе гадната съдба,

а той чак тогава осъзна,

че обичаше я.

Момичешкият дух, облян в сълзи,

за живота силно скърби.