Ангел
580
0
1
Чува се писък на заблудени души,
виждат се сенки и тъмни мъгли.
Тяло мъртво в гроб студен лежи,
тяло на момиче с неосъществени мечти.
Духът му самотен стои
и в мрака пролива сълзи.
Навярно момчето любимо следи
и за него тъжи.
Всичко било е красиво преди,
докато бедата не ги сполети.
Обичали са се, нали?
Никой за това не спори.
Един ден момичето красиво
улицата прекосило
и там я срещнала смъртта,
погубила нейната душа.
За жалост това бе гадната съдба,
а той чак тогава осъзна,
че обичаше я.
Момичешкият дух, облян в сълзи,
за живота силно скърби.
© Виктория Балева All rights reserved.
