Ангел и Демон
Бяло ангелско крило,
пух искрящ сияе райски,
бръчка мъдра на чело,
знак на буза грее тайнствен.
Светло слънце в мрачен ден
и надежда в бран безкрайна.
Маг могъщ си ти за мен,
господар на нощ омайна.
Твоят глас е морски бриз
и свирепа лятна буря,
сладък, скъп, блестящ каприз,
в който лесно да се влюбя.
Роза кървава гори
в лунна нощ. В гора мъглива
заклинание шепти
твойта дива самодива.
Някой ден ще бъдеш мой
и от устните ще пиеш
вино от лъчи безброй
е, тогаз ще те надвия.
Че е съдено да сме
две лица на сила древна
и стихии страшни две
над убийствената бездна.
Ти си ангел, демон – аз
в Равновесие, навеки
ще танцуваме в екстаз
и от етера по-леки.
Ти си бог, жена съм аз
и далеч един от друг сме,
но в дванайсетия час
пак в съня си ще се срещнем.
Изгревът е чист елмаз,
ден изнизва се полека.
Ти си демон, ангел – аз.
В Равновесие, навеки...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Митева Всички права запазени
