15.03.2014 г., 18:36

Ангел на надеждата

859 0 1

Ангел на надеждата

 

Никога не е късно да отвориш очи,

да се срещнеш с някого, да се влюбиш дори.

Грешките се опрощават, когато на себе си простиш.

Поуките се взимат в моментите, в които сгрешиш.

 

Усмивката е тази, която ни спасява.

Усмивката е маската, която защитава.

Останеш ли без нея - изгубваш се, пропадаш.

Трудно, без надежда в живота се изправяш.

 

Но идва момент, в който ангелът пристига.

Усмихва се, смее се, тъгата ти отмива.

Очите му блестят, а гласа успокоява.

Неопитен, несигурен - качества, с които те пленява.

 

Човек, на който можеш да се довериш.

Щастие, което без свид ще споделиш.

Човек, приличащ по-скоро на мираж.

Чувство охранявано от черния страж.

 

Вярваш или не - доброто побеждава.

Дори в моменти, в които мислиш, че те изоставя.

Бягаш из лабиринт, молиш се и плачеш

„Всяко зло за добро е“ повтаряш без да знаеш,

че истината близо е, просто трябва да погледнеш,

да спреш, да помислиш, някоя клопка да избегнеш.

Защото изход има винаги, но първо трябва да го пожелаеш,

Да избереш посоката и да не спираш да мечтаеш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивета Живкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е, когато виждаш някого толкова млад да разсъждава по този начин, толкова искрено, зряло и мъдро. Значи все пак има надежда...

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...