Ангел на надеждата

Никога не е късно да отвориш очи,

да се срещнеш с някого, да се влюбиш дори.

Грешките се опрощават, когато на себе си простиш.

Поуките се взимат в моментите, в които сгрешиш.

Усмивката е тази, която ни спасява.

Усмивката е маската, която защитава.

Останеш ли без нея - изгубваш се, пропадаш.

Трудно, без надежда в живота се изправяш.

Но идва момент, в който ангелът пристига.

Усмихва се, смее се, тъгата ти отмива.

Очите му блестят, а гласа успокоява.

Неопитен, несигурен - качества, с които те пленява.

Човек, на който можеш да се довериш.

Щастие, което без свид ще споделиш.

Човек, приличащ по-скоро на мираж.

Чувство охранявано от черния страж.

Вярваш или не - доброто побеждава.

Дори в моменти, в които мислиш, че те изоставя.

Бягаш из лабиринт, молиш се и плачеш

„Всяко зло за добро е“ повтаряш без да знаеш,

че истината близо е, просто трябва да погледнеш,

да спреш, да помислиш, някоя клопка да избегнеш.

Защото изход има винаги, но първо трябва да го пожелаеш,

Да избереш посоката и да не спираш да мечтаеш.