Mar 15, 2014, 6:36 PM

Ангел на надеждата

  Poetry
858 0 1

Ангел на надеждата

 

Никога не е късно да отвориш очи,

да се срещнеш с някого, да се влюбиш дори.

Грешките се опрощават, когато на себе си простиш.

Поуките се взимат в моментите, в които сгрешиш.

 

Усмивката е тази, която ни спасява.

Усмивката е маската, която защитава.

Останеш ли без нея - изгубваш се, пропадаш.

Трудно, без надежда в живота се изправяш.

 

Но идва момент, в който ангелът пристига.

Усмихва се, смее се, тъгата ти отмива.

Очите му блестят, а гласа успокоява.

Неопитен, несигурен - качества, с които те пленява.

 

Човек, на който можеш да се довериш.

Щастие, което без свид ще споделиш.

Човек, приличащ по-скоро на мираж.

Чувство охранявано от черния страж.

 

Вярваш или не - доброто побеждава.

Дори в моменти, в които мислиш, че те изоставя.

Бягаш из лабиринт, молиш се и плачеш

„Всяко зло за добро е“ повтаряш без да знаеш,

че истината близо е, просто трябва да погледнеш,

да спреш, да помислиш, някоя клопка да избегнеш.

Защото изход има винаги, но първо трябва да го пожелаеш,

Да избереш посоката и да не спираш да мечтаеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивета Живкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво е, когато виждаш някого толкова млад да разсъждава по този начин, толкова искрено, зряло и мъдро. Значи все пак има надежда...

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...