Ангел на земята
Животът беше празна стая,
животът беше мраз суров,
преди да срещна теб в простора...
любов от минал мой живот.
Живот в неземни приказни градини,
отрупани с цветя и плод,
там ангелите белокрили,
докосваха ни със любов.
В делата хорски нямахме намеса,
но изкуших се в този свят суров
да дам опора на човека
потърсил невъзможната любов.
И разгневени горе в небесата,
пратиха ме на земята,
да правя невъзможните неща,
за хората нещастни в любовта.
Забравили да ми подскажат,
че и аз ще чувствам като вас,
че много болка има във душата,
когато чужда си на този свят.
Сега за наказание човек съм,
и не ще си изживея любовта,
а в сините очи усещам,
как болката преплела е снага.
И дяволът се смее грозно,
на ангелскaта ми душа,
а наказанието е безбожно,
за ангел със откъснати крила.
И моля всяка вечер бога
да ми върне гордостта,
и в безграничните простори
пак със теб да полетя,
да мога да се смея волно,
в китните полета на оназ земя,
където аз ще съм сред свои...
ангели със истински крила.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Маринова Всички права запазени
поздрави!
