3.08.2014 г., 21:46

Ангел на земята

512 0 1

Ангел гледаше тогава - отвисоко

човеците и техните съдби 

и му се стори жалко и жестоко, 

да не е вкусвал никога сълзи.


- Аз искам там да сляза,

да бъда плътен и раним;

да търся смисъл и да вляза

във нечие сърце простреляно от херувим.


***


Ангел се погледна в огледалото.

Искаше това отдавна - близо век.

Падналите си криле покри с одялото;

не беше вече Ангел, а Човек.


Бялото на очите беше потъмняло;

алени светкавици се шареха из тез очи.

С черна бе сменил робата във бяло

и Господ от тогава му мълчи.


***


Ангел беше вече като всички хора

и носеше невидимия кръст;

клепачите тежаха от умора,

ръцете му миришеха на пръст.


Той беше паднал във капана

на многото желания във своята душа.

Преди това не знаеше какво е "рана",

"обичам","мразя","искам" и "руша" ...


***


Оттогава минали бяха много години.

Уморен бе да чувства, да прощава ...

Спомни си веднъж за райските градини -

засмя се сам, че започва и да оглупява.


Да страда, да търси - омръзна му вече

и мислеше, чудеше се; бе нащрек.

Нямаше вече желания - от тях се отрече ...

- Значи това е да бъдеш Човек.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Гьорг Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изглади малко края и ще бъде великолепно...а пък ако нямаш време...е...и така си е супер

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...