Ангели... и дяволи
Ангелите с поглед лекуват,
винаги в моменти на упадък
и дяволите с удар раняват точно там,
където била е зашита раната.
Защо ти трябваше, за бога,
на моето невинно сърце да посягаш
и с ураганен дъжд от дяволски удари
да го безмилостно раняваш?
Бъди сигурна, мила моя,
че след теб, друг ангел, стореното
с неземна магия ще заличи
и с крила ще ме короняса.
Ти със сърце родена си, но отдавна
него изгубила си в търсене на друго.
Студа не понасяш и от топлина нужда имаш
и моето сърце донор за тоз грях беше.
Не вярвам, че моя живот така ще напуснеш,
очаквам твоята тържествена измяна
във формата на нов, по-красив ангел
достоен за това, за което ти не беше.
Целувките ти аз няма да забравя,
защото отровата още в мен разлага се,
от антидот аз нужда нямам, жив ще остана,
за да бъда свидетел на твоята промяна.
Други ангели за мен бият се
и за моето внимание копнеят,
докато аз сляпо взирам се
в твоята дяволска душа...
И гледам аз, гледам те
как с дяволска усмивка на лицето
контролираш моите ангелски мисли
и пречиш ми друг ангел да намеря!
С едно сърце съм роден,
с едно сърце ще си остана
и туй сърце по теб си падна
за ангел влюби се, пък то дявол се оказа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктор Василев Всички права запазени
