Ангели... и дяволи
Ангелите с поглед лекуват,
винаги в моменти на упадък
и дяволите с удар раняват точно там,
където била е зашита раната.
Защо ти трябваше, за бога,
на моето невинно сърце да посягаш
и с ураганен дъжд от дяволски удари
да го безмилостно раняваш?
Бъди сигурна, мила моя,
че след теб, друг ангел, стореното
с неземна магия ще заличи
и с крила ще ме короняса.
Ти със сърце родена си, но отдавна
него изгубила си в търсене на друго.
Студа не понасяш и от топлина нужда имаш
и моето сърце донор за тоз грях беше.
Не вярвам, че моя живот така ще напуснеш,
очаквам твоята тържествена измяна
във формата на нов, по-красив ангел
достоен за това, за което ти не беше.
Целувките ти аз няма да забравя,
защото отровата още в мен разлага се,
от антидот аз нужда нямам, жив ще остана,
за да бъда свидетел на твоята промяна.
Други ангели за мен бият се
и за моето внимание копнеят,
докато аз сляпо взирам се
в твоята дяволска душа...
И гледам аз, гледам те
как с дяволска усмивка на лицето
контролираш моите ангелски мисли
и пречиш ми друг ангел да намеря!
С едно сърце съм роден,
с едно сърце ще си остана
и туй сърце по теб си падна
за ангел влюби се, пък то дявол се оказа...
© Виктор Василев All rights reserved.
