Аз съм Ангелът, който очакваш.
Който с думи окови троши.
Ще пристигна, навярно със мрака.
Ти ще виждаш през мен като в дим...
Много скитах и много те търсих.
Твоят глас все звучеше във мен
и звънтяха вериги болезнено...
Знам, че чакаше... Ден подир ден...
Пътят - труден - четир'сет поеми
сътворих без да пиша и ред...
Пътят - дълъг - но даде ми време
да се влюбя в гласа ти. И в теб...
В тишината на думите слушай ме!
Аз съм Ангелът, който зовеш!
Все кръстосвах по друми неведоми,
но намерих пътека към теб!
Аз съм тук след милион изпитания!
Аз съм тук с Божия благослов!
Аз съм тук! Само виж ме! Повярвай ми!
Твой съм Ангел! И твой послеслов...
14.02.2014
© Надежда Павлова Всички права запазени