24.02.2021 г., 6:17

Ангелът на Дявола

1K 1 9

 

 

Животът просто е прекрасен

и шарен, като плажна чанта,

но се обърква изведнъж,

когато се намеси интриганта.

 

Влиза във живота ти полека

и коментирате взаимно битието,

и ужким добродушно те подпитва,

сутрин... докато си пиете кафето.

 

Казваш си на ум, какъв е ангел,

и как ти дава правилни съвети,

а „ангелът“ с крила на дявол,

отлита и пред други те клеве́ти.

 

А иначе...

животът е прекрасен.

От „ангелите“ бягай надалече,

от ангелите с дяволски криле,

животът им осмислен е, човече,

когато другите са зле.

 

Авт.Весо: 23.02.2021г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Леле Вальо, Роси.... напоследък от много работа пропускам да си погледна страничката. Благодаря ви за хубавите думи. А иначе: За съжаление всички имаме такива хора в живота си. Хубавото е, че ако се сравним с тях, излиза че сме добри хора.
    .
  • Прекален светец и Богу не е драг! Поздравления за хубавата творба!
  • Благодаря ти "Миг" за емоционалния коментар! В същност, същността е много съществена част от нас, но когато те попитат: "Какъв си всъщност", много малко хора могат да отговорят вярно.
  • Поднесена в рими мъдростта дълбоко, дълбоко попива в същността! Благодаря от сърце!
  • Доче, че си запалим къщата, да ти изгори плевнята. Скитниче, радвам се че те докоснах. Благодаря ти за поздрава!

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...