(на ангелчето, което реши да стане звездичка, преди да се роди)
Тишината ме разкъсва.
Звуците се впиват във плътта ми
и дълбаят кратерно във вените.
В етера на нямото пространство
се изгубвам,
За да срещна теб – мъничка светулка
в тъмнината на деня.
За ръка ме хващаш и ме каниш
покрай нежен ручей с теб да седна.
Да се смея с глас на хвърчилата,
да подскачам боса и вълшебна. ...