Nov 28, 2023, 9:38 AM

Анико

  Poetry
589 1 0

(на ангелчето, което реши да стане звездичка, преди да се роди)

 

 

Тишината ме разкъсва.

Звуците се впиват във плътта ми

и дълбаят кратерно във вените.

В етера на нямото пространство

се изгубвам,

За да срещна теб – мъничка светулка

в тъмнината на деня.

За ръка ме хващаш и ме каниш

покрай нежен ручей с теб да седна.

Да се смея с глас на хвърчилата,

да подскачам боса и вълшебна.

И в една сълза, като в кристал

крехкото ти име да извая,

в шепите си да го приютя,

да ме топли с нежността си до безкрая.

В парцаливите отломки на нощта

ти си моят фар в далечината.

Ще те нося чак до края на света –

Там, отляво, дето е домът на красотата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариела Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...